Христо (1886-1966), болг. правосл. библеист. Был проф. Софийской ДА им. св. Климента Охридского, одним из первых ее сотрудников по каф. Свящ. Писания НЗ. Работы Г. охватывают вопросы истории новозав. канона, исагогики и экзегетики.
Публ. в: Годишник на Богословски факултет (ГБФ): Притча за неправедне домоуправител (1928); Протоевангелие на Иакова (1930); Евангелие на евреите (1931); Мураториевят канон (1932); Братята Господни (1933); Евангелие от Матея: Исагогическо изследоване (1936); Предговорът на Евангелието от св. ап. Иоана (1939); Евангелието от Лука (1941); Деяние на св. апостоли (1942); Новозаветна херменевтика (1943); Послание на ап. Иакова (1945); Живот и дейност на св. ап. Павла (1946); История на новозаветния канон (1947-1948); Проповедта на Иисуса Христа та на планината (1949); в: Духовната култура (София): Подлинност на Евангелието от св. ап. Иоана Богослова (1929, Кн. 34-41); Св. ап. Павел - Апостол на любовта (1951, Кн. 7-8); Св. Писание на Нове Завет и путовато зачение (1955, Кн. 2-3); Св. ап. Петър в Новия Завет (1954, Кн. 7-8); Годишник на Духовната академията (София): Денят на Тайната вечеря (1952); Перво послание на св. ап. Петра (1954); Апостолскиеят собор в Иерусалм (1954); Вяра и добри дела: Екзегетическо изследоване (1960). Кроме того, в 1946 в Софии вышла работа "Евангелски синопсис".
|
